ИИКТ-БАН е регистриран на 1 юли 2010 г. след реформиране на звената в БАН съгласно препоръките на Международната оценка от Европейската научна фондация ESF/ALLEA относно консолидиране на научния потенциал в областта на информационните и комуникационни технологии. След персонална атестация и структурна оптимизация, днес ИИКТ интегрира най-успешните научни групи от бившите Институт за паралелна обработка на информацията (ИПОИ), Институт по информационни технологии (ИИТ) и Институт по компютърни и комуникационни системи (ИККС). Панел 1 на Международната оценка, който разглежда резултатите на звената от математическото и инженерно направления на БАН, характеризира водещите групи в ИИКТ по следния начин: ‘извършващи солидна, модерна работа на високо международно ниво, с добри международни публикации и признание’, ‘водещо звено с дълга и забележителна история, което поддържа списък от добри публикации’, ‘извършващи международно-видими академични изследвания по най-актуални теми’, ‘извършващи национално-значими приложни изследвания в актуални и важни области’. Панел 1 отбелязва също наличната в ИИКТ Грид-инфраструктура от високо-производителни клъстери.

Днес ИИКТ-БАН интегрира едни от най-силните български изследователски групи в следните направления: научни пресмятания и високо-производителни изчисления, езикови и семантични технологии, обработка на сигнали и изображения, оптимизация и интелигентен контрол. Институтът е основна месторабота на 104 учени със средна възраст на постоянния състав 45,6 години. Броят на обучаваните докторанти е 42-ма. През 2012 ИИКТ има над 50 функциониращи проекта с финансиране от различни международни и национални източници, включително 13 проекта по ОП “Конкурентноспособност”. В тези проекти на временни договори работят 47 учени.

ИИКТ е сертифицираният Грид-възел на България и координира националните Грид инициативи. Институтът има водеща роля в две национални инфраструктури (измежду 7-те одобрени от МС през 2010 ):

1. Българският суперкомпютърен център: високо-производителна изчислителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации и изследвания с приложения в индустрията, медицината, фармацията, енергийната ефективност, транспорта, финансите и околната среда и
2. БГ-КЛАРИН: създаване и интегриране на електронни езикови ресурси и технологии за българския език като част от Европейската инфраструктура CLARIN (http://www.clarin.eu/external/).