Начало Връзки Редакторски съвет Обратна връзка Съдържание EN

доц. д-р Велизар Шаламанов
Зам. директор на ИИКТ
по е-инфраструктура и сигурност
Редактор на броя



Асистент Ирена Младенова,
СУ „Св. Климент Охридски“,
Стопански факултет
Редактор на броя

Съдържание
2021, No 4

https://doi.org/10.11610/cybsec04bg, Пълен текст (pdf)

Цели и обхват

Настоящият онлайн бюлетин No 4 е фокусиран върху цифровата трансформация и движещата роля на киберустойчивостта. Представяме преглед на проект в Института по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките (ИИКТ-БАН) в партньорство с академични институции, Държавната агенция „Електронно управление“ и с Института за публична администрация за определяне на модела за цифровата трансформация и киберустойчивост в публичния сектор.

В дефинираните 4 квадранта и две нива на промяна в този бюлетин се акцентира върху научните изследвания и образованието като две нива в академичния квадрант, където вярваме, че е ключовата възможност да се повлияе на промяната на процесите, организациите, технологиите и хората - четирите стълба на цифровата трансформация, подкрепена от усилията за устойчивост на новия кибер-домейн. Затова поставяме фокус върху изследванията и образованието за управление на промените, свързани с цифровата трансформация и особено киберсигурността.

Логичната следваща част в изданието е представяне на четирите пилотни проекта по програма „Хоризонт 2020“ на ЕС в областта на киберсигурността. Прилага се регламент за създаване на Европейски център за компетентност в областта на индустрията, технологиите и научните изследвания и Мрежата от национални координационни центрове. Както и в предишните издания, и в този брой са представени полезни новини за киберсигурността, свързани с цифровата трансформация и изследователската и образователна дейност.

Намирайки се в периода на актуализация на българската Национална стратегия за киберсигурност и посветени да я подкрепим с Националната програма за киберсигурност, представяме накратко втората Британска програма за национална сигурност от 2016 г. като добра практика, която да следваме в България.
В подготовка за прилагането на Регламента за създаване на Европейски център за компетентност в областта на индустрията, технологиите и научните изследвания и Мрежата от национални координационни центрове, всяка държава-членка на ЕС трябва да уведоми Комисията в срок от 6 месеца за своя Национален координационен център. Затова представяме накратко българския CERT, изпълняващ отчасти такава функция, с възможност за допълнително разширяване, особено в академичната област, чрез тясно сътрудничество с ИИКТ-БАН като национална изследователска институция за киберизследвания, високопроизводителни изчисления и изкуствен интелект.

Редактори на броя:доц. д-р Велизар Шаламанов и асистент Ирена Младенова

Фокус на изданието: Цифрова трансформация и киберустойчивост

Фиг. 1. Кибер устойчивостта като допълнителен
компонент за цифрова трансформация

Разглеждайки трансформацията като спирален процес на управление на промените в четири области - процеси, технологии, организация и хора (фиг. 1), определено бихме могли да добавим киберустойчивостта като специфичен пети домейн. Решаващо значение за успеха на цялостната трансформация е цифровата трансформация и промените в тази област, тъй като ние създаваме истинско ново глобално общо пространство – киберпространство, изцяло проектирано от нас, хората, и ние носим отговорността да осигурим структурата му.

Сърцевината на цифровата трансформация са разработените системи за комуникация и информация (C&I) за подпомагане на процесите във всички области на човешката дейност и осигуряване на коренно нова организация на нашия живот. Той създава много нови зависимости и уязвимости, така че фокусът да е върху киберустойчивостта на структурата с непрекъснато усъвършенстване, особено на човешкия елемент на това ново пространство чрез образование и обучение. По този начин на фиг. 2. бихме могли да разгледаме киберустойчивостта и образованието, обучението като стълбове на системите за C&I, състоящи се от своя страна от три слоя: сензори/данни, комуникации и компютърна инфраструктура и приложения/знания.

Фиг. 2. Слоеве и стълбове на C&I системи

От решаващо значение за успеха в цифровата трансформация и експлоатацията на произтичащите от това системи за управление е пакетът администриране и управление. Така се гарантират оптимални решения и тяхното прилагане при използване на ИКТ ресурси за постигане на бизнес целите. За да бъде успешна, трансформацията изисква участие на различни заинтересовани страни, както е показано на фиг. 3 на две спирални нива - изследвания, политика, изисквания, развитие от една страна, и производство, образование, придобиване, експлоатация от друга.

Фиг. 3. Спирален процес на промяна в 4 квадранта

Тази спирала на трансформация изисква най-ефективен и ефикасен модел на управление в мрежова среда, тъй като елементът на цифровата екосистема принадлежи към различните по природа сфери - административни, академични, бизнес, професионални оператори.
От 2018 г. в ИИКТ-БАН проектът стартира с цел да консолидира "островите" на компетентност за цифрова трансформация и киберустойчивост в академичната общност на България и да го организира в съвместна мрежа за предоставяне на услуги, финансирани от публичната администрация, МСП и други потенциални клиенти за подобряване на иновационния капацитет и повишаване на конкурентоспособността на българските публични институции и МСП. Освен това тази консолидация върви ръка за ръка с по-дълбоката интеграция на българската академична общност в изследователската общност на ЕС и научното сътрудничество между членовете на НАТО.

Визията на проекта е да оптимизира управлението на научноизследователските дейности в областта на БАН като център за съвместна академична мрежа от компетенции на ИКТ в подкрепа на цифровата трансформация и киберустойчивостта на публичните институции (включително сектора на сигурността), МСП и други клиенти за подобряване на иновациите и конкурентоспособността на българската цифрова екосистема. Разработването на солидна рамка за управление и осигуряване на стратегическо и бизнес планиране, разработване на партньорство, управление на каталози, управление на иновации на съответната инфраструктура за научноизследователска и развойна дейност и развитие в областта на цифровите технологии ще бъде основата на академичната част на националната (ЕС, НАТО) цифрова екосистема.

Стратегията, която трябва да се следва, започва с консолидирането на единиците в ИИКТ и БАН като цяло, за да се създаде център за привличане и обединяване на академични „острови“ на компетентност в областта на ИКТ от университети и институти извън БАН, както и от иновативни компании и стартиращи фирми. С първоначалното финансиране на този проект академичната мрежа трябва да постигне зрялост на проектирана и ориентирана към услуги организация с капацитет да поддържа развитието си като се финансира от клиенти с ограничен (текущи нива на централно бюджетно финансиране) основен бюджет за справяне с изискванията за управление и без високи режийни разходи за проектите и предоставяните услуги.

Изследвания, образование и обучение по киберустойчивост и управление на промените

Както беше представено по-горе в четирите квадранта на трансформация, този, който бихме могли да разгледаме като отправна точка и сериозен двигател за спиралите на промяната, е академичният квадрант в две нива: изследвания и образование/ обучение. За да разберем изискванията и перспективата за развитие на този квадрант, трябва да го поставим в контекста на управлението на промените и непрекъснатото подобряване на цифровата екосистема.
Когато се опитваме да дефинираме изследователската програма в областта на цифровата трансформация и киберустойчивостта, очевидно не можем да останем само в областта на C&I технологиите, а трябва да се справим и с предизвикателствата на управлението. Този сложен процес на цифрова трансформация ни води в киберпространството с всички потенциални уязвимости, рискове и реални заплахи, с които да се справим чрез програмата за киберсигурност/устойчивост.

Управлението на промяната все повече се превръща в едно от ключовите управленски умения, за да се отговори на - както и да се влияе върху – средата и предизвикателствата и възможностите, които тя предлага. Съществува богат набор от академични и практически изследвания, които се обединяват около това кои са факторите, влияещи върху успеха на една инициатива за промяна. Те включват яснота на визията, достатъчно гъвкава структура и процеси, трансформационно лидерство, овластени агенти за промяна, коалиция от поддръжници.

Цифровата трансформация и киберустойчивостта поставят ясно очертана визия с последици в редица сектори, системи и институции. Кризата с COVID-19 значително стимулира цифровата трансформация, дори в сектори, за които се очакваше да отнеме много повече време, за да се цифровизират – сред които училища, университети, правителства. Но също така подчерта колко уязвими могат да бъдат те в киберпространството и даде да се разбере, че решенията са сложни. За да се увеличи сложността, различни и многобройни играчи участват в създаването на цялостната програма за киберсигурност и устойчивост - на организационно, национално и европейско ниво. Необходимата промяна може да се разглежда на най-малко две нива: мезо (организации) и макро (държави, ЕС).

На макро ниво очертаването на стратегията за прилагане на визията и след това успешното ѝ изпълнение е инициатива за трансформационни промени, засягаща голяма система. Тя би изисквала развитие и обучение на агентите за промяна и трансформационните лидери, които да я осъществят. Следователно, за да се разработва и внедрява системата за управление на национално и европейско ниво, образованието и обучението по управление на промените са също толкова необходими, колкото и образованието и обучението по решения, практики и политики за киберсигурност.
Съществуват редица изследвания за промяната в големи системи, виртуални организации и мрежи за сътрудничество, но с нарастването на значението на такива структури разбирането им ще трябва да се задълбочи. Механизмите, темпото и обхватът на промяната в такива структури се различават от традиционните организации и това налага коригиране на подходите.

На мезо ниво подобни изисквания се прилагат за организациите - управлението на киберзаплахи и уязвимости може да изисква значителни промени в организационните процеси, системи и практики. Увереността, че работят, зависи както от техническите решения, така и от служителите, които действително ги прилагат и следват. Това може да изисква сериозна промяна на индивидуално ниво (нови умения, нови процедури), която често сее придружава от съпротива, цинизъм и в крайна сметка провал. Ето защо проектите трябва да повишат осведомеността за необходимостта от промяна, да създадат усещане за неотложност и желание, да предоставят информация и инструменти на засегнатите от промените хора, да премахнат преградите и да получат подкрепа.

Технологичната промяна в организациите е широко изследвана област. И все пак често цитиран факт е, че повечето инициативи за промяна не успяват да постигнат своите желани резултати. Контекстът и организационните специфики изискват подходи, съобразени с конкретните изисквания, и напредъкът в изследванията на организационните промени може да предостави ценни данни. Предоставянето на необходимите умения и инструменти за ефективно и успешно ръководство на промяната на трансформационните лидери и агентите на промяната - както на мезо, така и на макро ниво - трябва да бъде неразделна част от научните изследвания, образованието и обучението в подкрепа на кибер-програма за сигурност/устойчивост.

Четири пилотни проекта на ЕС в областта на киберсигурността и Европейски център за компетентност по киберсигурност

Четири пилотни проекта - ECHO, CS4E, CONCORDIA и SPARTA бяха финансирани по програма „Хоризонт 2020“ с цел да се свържат и подобрят споделянето и изграждането на знания в различни области и държави-членки. Очакванията са четирите пилотни проекта заедно да помогнат за оформянето на способностите за киберсигурност и устойчивост в Европа и да разработят обща стратегия и екосистема за киберсигурност. Проектите споделят една и съща визия, но се различават по обхванатите аспекти и области.
Европейският център за компетентност (ECC) ще бъде важна част от мрежата за компетентност в областта на киберсигурността, целяща да помогне на Европа да запази и развие капацитета, необходим за осигуряване на цифровия единен пазар.

ECHO

Европейската мрежа от центрове за киберсигурност и компетентният център за иновации и операции (ECHO) включва 30 партньора от различни области и сектори, включително здравеопазване, транспорт, производство, ИКТ, образование, изследвания, телекомуникации, енергетика, космос, здравеопазване, отбрана и граждански защита. Основната цел на ECHO е да засили проактивната киберзащита на Европейския съюз, засилвайки технологичния суверенитет на Европа чрез ефективно и ефикасно сътрудничество между много сектори и домейни. Проектът ще разработи европейска екосистема за киберсигурност, за да подпомогне сигурното сътрудничество и развитието на европейския пазар, както и да защити гражданите на Европейския съюз от кибер заплахи и инциденти.
Основните концепции на ECHO са:

CS4E

Консорциумът CyberSec4Europe (CS4E) се състои от 43 партньора и обхваща широк спектър от въпроси, свързани с киберсигурността: 14 ключови области в областта на киберсигурността, 11 елемента на технологии/приложения и девет ключови вертикални сектора.
Основната цел на CyberSec4Europe е да даде начало на консолидацията и бъдещото планиране на способностите за киберсигурност, необходими за осигуряване и поддържане на европейската демокрация и целостта на цифровия единен пазар. CyberSec4Europe превръща тази широка цел в измерими, конкретни стъпки: три цели на политиката, три технически цели и две цели за иновации.
Като изследователски проект CyberSec4Europe работи за хармонизиране на процеса по разработване на софтуерни компоненти, отговарящи на изискванията, определени от набор от краткосрочни и дългосрочни пътни карти, което води до поредица от последващи препоръки. Те са свързани с реални случаи на демонстрационна употреба на проекта, които се занимават с предизвикателствата в областта на киберсигурността във вертикалните сектори на цифровата инфраструктура, финансите, правителството и интелигентните градове, здравеопазването и транспорта.

CONCORDIA

Консорциум за киберсигурност за изследвания и иновации (CONCORDIA) се състои от 46 партньори, представляващи водещи университети, предприятия, публични органи и организации. Основната цел на CONCORDIA е да ръководи интегрирането на отличните европейски компетенции по киберсигурност в мрежата от експертни знания за изграждане на европейската сигурна, устойчива и надеждна екосистема. Консорциумът има 12 цели в областта на изграждането на екосистема за киберсигурност с отворен и адаптивен модел на управление - разработване на пътна карта и решения за киберсигурност, мащабиране на научните изследвания и иновации и идентифициране на продаваеми решения, работа с множество общности, подкрепа на предприемачи и създаване на образователна екосистема.

SPARTA

Консорциумът SPARTA включва 44 партньора от различни области и сектори. Мисията на SPARTA е да преосмисли начина, по който се извършват изследвания в областта на киберсигурността, иновации и обучение в Европа в различни области и опит (от създаването до приложението им) в академичните среди и индустрията. SPARTA изпълнява 4 основни програми:

И четирите пилотни проекта работят активно с общностите и привличат нови участници.

Европейски център за компетентност в областта на киберсигурността

На 11 декември 2020 г. институциите на ЕС постигнаха политическо споразумение относно Центъра за компетентност по киберсигурност и Мрежата на националните координационни центрове (NCC) - инициатива, насочена към подобряване и укрепване на технологичния и индустриален капацитет на ЕС за киберсигурност и към спомагане за създаването на безопасна онлайн среда.
Центърът за компетентност по киберсигурност ще бъде разположен в Букурещ, и ще има за задача да подпомогне и координира работата на мрежата и да насърчи общността по компетентност по киберсигурност. За целта Центърът и Мрежата ще обединят ресурси от ЕС, държавите-членки и индустрията за подобряване и укрепване на технологичния и индустриален капацитет за киберсигурност, засилвайки отворената стратегическа автономия на ЕС. Задачите на Центъра са:

Центърът и Мрежата за компетентност в областта на киберсигурността ще помогнат на ЕС и държавите-членки да вземат проактивна, дългосрочна и стратегическа перспектива към изследванията, развитието и индустриалната политика. Този подход трябва да помогне не само да се намерят пробивни решения на предизвикателствата, с които се сблъскват частният и публичен сектор, но и да подпомогне ефективното внедряване на тези решения. Центърът и Мрежата заедно ще подобрят нашия технологичен суверенитет чрез мащабни проекти за киберсигурност в области като интелигентни киберзаплахи, киберзащитен хардуер, операционни системи и сертифициране на сигурността.

Новини за киберустойчивост

Киберинституции и инициативи във Великобритания и България

Британска национална програма за киберсигурност 2016. Канцлерът е изложил визия за защита на Великобритания срещу киберзаплаха в речта на правителствената комуникационна централа (GCHQ), GOV.UK 2015-11-17 с 1,9 милиарда британски лири в разходи за 2016-2021 г. (същия период за българската национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“). Националният център за киберсигурност е домът на "киберсилата" на Обединеното кралство, но за оперативният център за киберсигурност на МoD има 40 милиона паунда. В допълнение, 22 милиона британски лири са отбелязани „за издигане на нови центрове за кибер операции на армията в цяла Великобритания“. Програмата включва инвестиция в размер на 265 милиона британски лири в програма за разследвания за уязвимост в киберпространството (CVI) за МoD. Важна роля се дава на „Института за кодиране: Център за цифрови умения и компютърни науки“ и кампанията „Cyber Streetwise“/ „Cyber Aware“ (cyberaware.gov.uk) за 2015/16 г. с обща стойност 4 милиона британски лири (предишна -VAT) и 3,3 милиона британски лири през 2017/18. Шестмесечен „инкубатор за киберсигурност“, финансиран от Департамента за цифрова култура, медии и спорт (DCMS) - инициатива HutZero. Около 10 милиона британски лири се използват за създаване на „Фонд за кибер иновации“. В допълнение, има инвестиция от 14 милиона британски лири („до“) в лондонски център за иновации в киберсигурността (Това е финансираният от DCMS LORCA - лондонски офис за бърз напредък в киберсигурността). За центъра на кибер иновациите има 13,5 милиона британски лири.
Има 50 милиона паунда ("до") за защита на правителството. Важна за партньорите е Международната програма за изграждане на капацитет за киберсигурност. Създаден е фонд за незабавно въздействие на уменията за киберсигурност (CSIIF) през февруари 2018 г. и с акцент "към края на октомври 2018 г., когато приблизително 170 лица или са участвали, или са били идентифицирани да участват в седемте инициативи, подкрепени от CSIIF."
Поради ограниченията на националната сигурност принципът на финансиране чрез Националната програма за киберсигурност е, че правителството не е в състояние да детайлизира индивидуалното финансиране на NCSP по отдел или инициатива. Важен за този брой на бюлетина е фактът, че се планират до 800 000 британски лири за подкрепа на академичните институции в Обединеното кралство в комерсиализирането на иновации в областта на киберсигурността.

CERT България е Националният център за реакция при инциденти във връзка с информационната сигурност. Мисията на Центъра е да подкрепи своите потребители в активни дейности за намаляване на рисковете от инциденти по сигурността на информацията и да съдейства за разрешаването им в случай, че те вече са възникнали. Центърът предоставя централизирана база данни с информация, свързана с осигуряване защитена информационна среда. Целите, които трябва да бъдат постигнати, включват:

Връзки към киберинституции/програми

Националната програма за киберсигурност и изследователският съвет за инженерни и физически науки (EPSRC) съвместно признават Академични центрове за върхови постижения в изследванията на киберсигурността (ACE-CSR). След последния панел за оценка 19 университета са признати за ACE-CSR. Тези университети са изпълнили строги минимални стандарти и са доказали, че:

Докторантски стажове: За да стимулира допълнително изследванията в областта на киберсигурността във Великобритания, NCSC подкрепя докторанти в ACE-CSR. Освен това има три центъра за докторантско обучение (CDT) по киберсигурност под знамето „Доверие, самоличност, поверителност и сигурност“. CDT са на адрес:

Кооперативният център за върховна киберзащита на НАТО е многонационален и интердисциплинарен център за киберзащита.

Военноморската академия „Никола Вапцаров“ е най-старата техническа образователна институция в Република България. Нейната история, минали и настоящи постижения утвърждават институцията като най-престижния център за обучение на морски специалисти в страната. Наскоро Академията откри Център за кибер операции и стартира бакалавърска програма по киберсигурност.